МИСТИКА
За първи път Луната е включена в списъка на застрашените културни паметници
Световният фонд за паметници включва историческите обекти на Луната в своя списък за 2025 г. предвид нарастващата космическа активност.

За първи път местоположение извън Земята е включено в списъка на застрашените от Световния фонд за паметници – международна нестопанска организация, която на всеки две години подчертава 25 обекта на наследството, изложени на риск.
Фондът включи Луната в своя Списък за наблюдение за 2025 г. поради настъпването на нова космическа ера и наличието на над 90 исторически лунни обекта, свързани с присъствието на човечеството на нея, според прессъобщение на групата.
Тези обекти включват мястото за кацане на „Транкуилити бейз“, където хората за първи път стъпиха на Луната.
Мястото за кацане запазва отпечатъка на ботуша на астронавта Нийл Армстронг, както и повече от 100 други артефакта от мисията „Аполо 11“, според Фонда.
„За първи път Луната е включена в Списъка за наблюдение, за да отрази спешната необходимост да се признаем и запазим артефактите, които свидетелстват за първите стъпки на човечеството извън Земята – определящ момент в нашата обща история“, заяви президентът и изпълнителен директор Беноа де Монтлор в съобщението.
„Предмети като камерата, която засне телевизионното кацане на Луната; мемориален диск, оставен от астронавтите Армстронг и (Бъз) Олдрин; и стотици други обекти са емблематични за това наследство. Въпреки това те са изправени пред нарастващи рискове на фона на ускоряващите се лунни дейности, предприемани без адекватни протоколи за опазване“, продължи тя.
„Включването на Луната подчертава универсалната необходимост от проактивни и съвместни стратегии за опазване на наследството – независимо дали на Земята или отвъд нея – което отразява и защитава нашия колективен разказ“, добави тя.
Откакто Фондът стартира своя Списък за наблюдение през 1996 г., той е внесъл над 120 милиона долара в проекти в почти 350 обекта от Списъка, като видимостта, която осигурява на обектите, генерира допълнителни 300 милиона долара, според съобщението.
Други обекти в списъка са изправени пред сериозни предизвикателства като изменението на климата, прекомерния туризъм, природните бедствия и конфликтите.
Сред включените в тазгодишния списък са историческата градска тъкан на Газа, като войната на Израел в сектора опустоши много човешки животи там, както и културата и историческите сгради на региона, като джамии и църкви.
Също така в списъка е Домът на учителите в Киев, силно увредено бившо законодателно седалище, което подчертава въздействието на войната в Украйна върху общностите и наследството в страната.
МИСТИКА
„Досиетата Х“ се завръщат: Джилиън Андерсън може отново да играе Скъли
Режисьорът Райън Куглър подготвя нова версия на култовия сериал и вече води разговори с актрисата, която се превърна в емблема на поредицата.

Феновете на легендарния сериал „Досиетата Х“ ще бъдат зарадвани с нов рестарт, който вече се разработва от режисьора Райън Куглър.
Той потвърди, че това е следващият му голям проект и разкри, че е водил разговори с Джилиън Андерсън, популярна с ролята си на агент Дейна Скъли.
„Говорих с нея за сериала. Тя е невероятна. Стискам палци да се съгласи да играе отново Скъли“, заяви Куглър. Той обеща, че новите епизоди ще бъдат „наистина ужасяващи“ и ще запазят духа на оригиналната продукция, но с осъвременен прочит.
Проектът представлява предизвикателство, тъй като „Досиетата Х“ е сериал с дългогодишна и вярна фен база. Въпреки това, Куглър има амбицията да освежи поредицата с нов актьорски състав, като вмъкне модерни елементи и съвременни конспиративни теории, които днес вече са част от мейнстрийм културата.
Оригиналният създател на сериала Крис Картър потвърди, че Куглър работи усилено по визията на новия проект. Според него, рестартът ще предложи нов поглед към свръхестественото и паранормалното, отговарящ на днешните страхове и вярвания.
Самата Андерсън, която се превърна в телевизионна икона с образа на скептичната, но решителна Скъли, не е изключила възможността да се включи. „Не казвам „не“.
Мисля, че той е страхотен човек и ако се запали по темата, може да направи качествен рестарт. Може дори да се появя за кратко, просто между другото“, сподели тя. Актрисата нарече Куглър „гений“ и „най-добрият избор“ за проекта.
Засега участието на Дейвид Духовни, познат като агент Фокс Мълдър, остава неясно.
МИСТИКА
САЩ подготвят елита за апокалипсис? Бивш служител разкри тайни проекти за 21 трилиона долара
Катрин Остин Фитс разкрива пред Тъкър Карлсън шокиращи данни за подземни бази и неотчетени трилиони, използвани за подготовка за Деня на страшния съд.

Бивш служител от администрацията на Джордж Буш разкри в подкаста на Тъкър Карлсън, че правителството на САЩ се подготвя за възможен апокалипсис, като изгражда мрежа от подземни съоръжения с помощта на неотчетени средства в размер на 21 трилиона долара.
Катрин Остин Фитс, бивш помощник-министър по жилищно строителство, твърди, че между 1998 и 2015 г. огромни суми са били пренасочвани към тайни правителствени проекти.
Тя заявява: „Едно от нещата, които разгледах в процеса на проучване, е къде отиват всички тези пари.“ Според нея отговорът се крие в изграждането на 170 подземни бази, свързани чрез секретна транспортна мрежа.
На въпрос какво е предназначението им, Фитс отговаря, че базите са създадени, за да осигурят оцеляване на елита в случай на глобална катастрофа, водеща до изчезване на живота на Земята.
Като възможни причини за такъв сценарий тя посочва:
-
необратими климатични промени,
-
неустойчиво управление на природните ресурси,
-
природни бедствия,
-
глобални конфликти,
-
или пълен обществен колапс.
Фитс твърди, че след като направила тези разкрития, ѝ било предложено място в една от подземните бази, но тя отказала с думите, че предпочита да „опита късмета си на повърхността„.
МИСТИКА
Защо не помним нищо от бебешките си години? Науката дава отговор
Ново изследване разкрива как хипокампусът при бебетата участва в съхраняването на спомени – и защо те остават недостъпни в по-късна възраст.

Защо не помним първите години от живота си? Това явление, познато като инфантилна амнезия, отдавна вълнува учените. Ново проучване, публикувано в списание Science и цитирано от CNN, хвърля светлина върху биологичните процеси зад това явление.
Бебета в скенер: какво показа fMRI
Изследването проследява 26 бебета на възраст от 4,2 до 24,9 месеца, разделени на две групи: под и над 12 месеца. Чрез функционален магнитен резонанс (fMRI) е измерена активността в хипокампуса – ключова зона в мозъка, свързана с паметта, емоциите и автономната нервна система.
„Хипокампусът е дълбока структура, трудно достъпна за стандартни методи“, обяснява д-р Ник Турк-Браун от Йейлския университет. „Затова разработихме иновативен подход, за да изучим паметта на бебета, докато са будни в машината.“
Как учените разчитат бебешките спомени
По време на експеримента на бебетата са показани серия от уникални изображения. По-късно им се показват познати и нови образи едновременно. Изследователите проследяват движенията на очите, за да разберат дали бебетата разпознават познатите образи.
Ако бебето гледа по-дълго познатото изображение, това е знак за припомняне на информация. Ако не проявява предпочитание – паметта е слабо развита или отсъстваща.
Какво разкрива мозъкът
Резултатите сочат, че хипокампусът е значително по-активен при бебета над 12 месеца. Освен това само те показват активност и в орбитофронталния кортекс – зона, свързана с вземане на решения и разпознаване.
„Интересното е, че дори маловажни стимули активират процеси на кодиране в паметта, което е впечатляващо“, коментира проф. Лила Давачи от Колумбийския университет, която не е участвала в проучването.
Защо не можем да извлечем ранните спомени?
Според изследователите причината може да е, че мозъкът на бебетата не обработва спомените с „правилните ключови думи“, за да ги намери по-късно. Възможно е също така спомените да са съхранени, но да не са достъпни за съзнанието в зряла възраст.
Какво означава това за родителите?
Проф. Симона Гети от Калифорнийския университет напомня, че дори да не си спомняме, ранното детство е период на интензивно учене. Бебетата започват да усвояват езика, разпознават членове на семейството, изучават обекти и закономерности от света около себе си.
Повторението – четенето на една и съща книга или пеенето на една и съща песен – укрепва връзката между родител и дете и улеснява съхраняването на информация.
Дори когато не остават съзнателни спомени, опитът от ранните години оформя мозъка и бъдещото поведение на детето. Затова е от решаващо значение да се предоставят богати и повтарящи се стимули, които изграждат основата на ученето и връзките с близките.
-
GADGETSпреди 2 седмици
Spotify най-сетне разрешава покупка на аудиокниги директно от iPhone
-
БЛЯСЪКпреди 1 седмица
Jennifer Coolidge: „The White Lotus“ преобрази любовния ми живот и кариерата ми
-
GADGETSпреди 1 седмица
Google Chrome ще сменя слабите пароли автоматично
-
НОВИНИпреди 1 седмица
Тайната дъщеря на Фреди Меркюри разкрива близката си връзка с рок легендата в нова биография
-
НОВИНИпреди 6 дни
Безалкохолни коктейли с ниски калории: Освежаващи и здравословни рецепти
-
НОВИНИпреди 1 седмица
Ryanair и митът за „правостоящите“ места в самолетите: реалност или маркетингова сензация?
-
БЛЯСЪКпреди 2 дни
Филип Киркоров е в болница: Диабет и стрес след загубата на баща му влошават състоянието му
-
GADGETSпреди 1 седмица
Джони Айв и OpenAI обединяват сили за революционно AI устройство