От този уикенд Сатурн ще изглежда сякаш губи своите емблематични пръстени – поне от гледна точка на наблюдателите на Земята.

В действителност те няма да изчезнат, но специфичният ъгъл между двете планети ще създаде космическа илюзия, при която пръстените ще станат почти невидими.

Защо се случва това явление?

Причината за този ефект се крие в наклоните на орбитите на Земята и Сатурн. Сатурн е наклонен на 26,73 градуса спрямо орбитата си около Слънцето, докато Земята има наклон от 23,5 градуса. В резултат на това, в определени моменти, ъгълът на пръстените към Земята се изравнява и те изглеждат като тънка линия светлина.

Колко често се случва?

Подобно явление, наречено „пресичане на равнината на пръстените“, се случва два пъти на всеки 29,4 години – времето, за което Сатурн прави една пълна обиколка около Слънцето. Това означава, че от Земята може да се наблюдава веднъж на 13–15 години.

Можем ли да го видим?

За съжаление, този уикенд Сатурн ще бъде твърде близо до Слънцето, което ще направи наблюдението невъзможно. Следващата възможност ще бъде на 23 ноември, когато пръстените отново ще изглеждат почти невидими.

Астрономът Шон Уокър, който е наблюдавал такова явление през 1995 г., описва гледката като „фантастична“. Според него, по време на тези събития стават по-видими малките луни на Сатурн, тъй като светлината, която обикновено се отразява от пръстените, не заслепява наблюдателите.

След този уикенд следващото пълно пресичане на равнината на пръстените ще бъде през 2038 г., когато явлението ще може да се види ясно от Земята.

През последното десетилетие учените засекли мистериозни радио импулси, идващи от нашата галактика Млечния път. Те се повтаряли на всеки два часа, наподобявайки космически сърдечен ритъм.

Дългите радиовълни, с продължителност между 30 и 90 секунди, произхождали от района на съзвездието Голяма мечка.

Откритие: Бяло джудже в тясна орбита около червено джудже

Астрономите открили, че източникът на тези необичайни сигнали е двойка звезди – бяло джудже и червено джудже. Те са толкова близо един до друг, че магнитните им полета взаимодействат, създавайки дългопериодичен радиопреход (LPT).

Досега такива радиовълни се свързваха единствено с неутронни звезди, останки от експлозии на масивни звезди. Но новото изследване, публикувано в Nature Astronomy, доказва, че те могат да се появят и при двойни звезди с различна маса и еволюционна история.

„За първи път установихме кои звезди са източник на тези мистериозни радиопулсации“, казва д-р Ирис де Рутер от Университета в Сидни.

Как астрономите разкриха мистерията

Де Рутер използвала архивни данни от мрежата радиотелескопи LOFAR, която засича нискочестотни радиовълни от космоса. Анализирайки записи от 2015 г., тя открила единичен радио импулс. Допълнителни наблюдения разкрили още шест импулса, идващи от червено джудже.

Но самото червено джудже не би могло да излъчва такива сигнали. Причината била гравитационното влияние на придружаващото го бяло джудже.

Екипът направил нови наблюдения с телескопа MMT в Аризона и Hobby-Eberly Telescope в Тексас. Данните показали, че червеното джудже се движи напред-назад, синхронизирано с двучасовия интервал на радиосигналите.

Този ефект се дължи на гравитационното привличане на бялото джудже, което кара двете звезди да обикалят общ център на масите за 125,5 минути.

Какво поражда радиосигналите?

Учените изследват две възможни обяснения за излъчването на тези радиовълни:

1. Силното магнитно поле на бялото джудже предизвиква регулярни пулсации.
2. Взаимодействието между магнитните полета на двете звезди поражда мощни радиоизлъчвания.

Екипът планира нови наблюдения в ултравиолетовия и рентгеновия диапазон, за да разбере по-добре процесите в системата.

„В момента радиоимпулсите са изчезнали, но е възможно да се появят отново“, казва де Рутер.

Предстои още работа по разгадаването на LPT феномена

Учените вече са открили 10 подобни звездни системи, които генерират дългопериодични радиосигнали. Те се различават от краткотрайните избухвания на пулсарите и от мистериозните бързи радиоимпулси (FRB), които траят само милисекунди.

„Все още не знаем дали LPT и FRB са част от един и същ феномен или напълно различни явления“, коментира Чарлз Килпатрик от Северозападния университет в САЩ.

Астрономите смятат, че разгадаването на тези радиоизточници може да доведе до още по-големи открития.

„Всеки нов LPT, който намираме, ни приближава към разбирането на тези екстремни астрофизични обекти“, казва д-р Каустубх Раджуейд от Оксфордския университет.

Наблюденията с мощни радиотелескопи ще продължат. А учените дори спекулират, че ако някога засечем техносигнатури, или сигнали от извънземни цивилизации, това ще стане именно чрез радиоастрономията.

Сатурн затвърди титлата си на „крал на луните“ с актуализирана бройка от 274 спътника, обикалящи газовия гигант. Този рекорден показател поставя Сатурн далеч пред неговите конкуренти, носещи луни, тъй като сега пръстеновидната планета официално е обикаляна от почти два пъти повече луни, отколкото всички други планети в Слънчевата система, взети заедно.

Международен екип от астрономи направи неотдавнашното откритие на 128 нови луни около Сатурн, използвайки Канада-Франция-Хавайския телескоп. Сатурн си върна титлата „крал на луните“ миналата година с откриването на 62 нови луни, което доведе общия им брой до 145.

Основният конкурент на планетата в Слънчевата система, Юпитер, има само 95 потвърдени луни. Двата газови гиганта са били заключени в битка за това кой има най-много луни в орбитата си от години, но може да се каже, че Сатурн е спечелил състезанието с голяма преднина.

„Въз основа на нашите прогнози, не мисля, че Юпитер някога ще настигне“, заяви Едуард Аштън, постдокторант в Института по астрономия и астрофизика в Academia Sincia и водещ изследовател зад откритието, в изявление на Университета на Британска Колумбия.

Изследователският екип наблюдава небето около Сатурн с Канада-Франция-Хавайския телескоп между 2019 и 2021 г., комбинирайки множество телескопи, за да подобри сигналите от астрономически обекти. Тяхното небесно изследване първоначално доведе до 62 луни, както и много други обекти, които не можеха да бъдат идентифицирани.

След това астрономите отново посетиха същите небесни полета за три месеца през 2023 г., за да потвърдят самоличността на останалите обекти – тоест да потвърдят, че обектите са луни. Тази седмица Международният астрономически съюз призна откритието на екипа.

128-те новооткрити луни се считат за неправилни, което означава, че са малки фрагменти от по-големи луни, които вероятно са се разбили от силни сблъсъци с други сатурнови луни или с преминаващи комети, според изследователите.

Повечето от новите луни са близо до подгрупата Мундилфари на сатурновите луни – вероятно мястото на сблъсък, който се е случил през последните 100 милиона години в сатурновата система, разбивайки по-големи тела на наскоро идентифицираните спътници.

„Нашата внимателно планирана многогодишна кампания доведе до изобилие от нови луни, които ни разказват за еволюцията на сатурновата популация от неправилни естествени спътници“, каза Аштън.

Екипът е приключил с наблюдението на луни за обозримо бъдеще, тъй като съществуващата технология вероятно е достигнала своя предел, когато става въпрос за откриване на нови луни около далечни планети като Сатурн, Уран и Нептун. Засега Сатурн ще запази короната си като крал на луните в Слънчевата система.