Феновете на легендарния сериал „Досиетата Х“ ще бъдат зарадвани с нов рестарт, който вече се разработва от режисьора Райън Куглър.

Той потвърди, че това е следващият му голям проект и разкри, че е водил разговори с Джилиън Андерсън, популярна с ролята си на агент Дейна Скъли.

„Говорих с нея за сериала. Тя е невероятна. Стискам палци да се съгласи да играе отново Скъли“, заяви Куглър. Той обеща, че новите епизоди ще бъдат „наистина ужасяващи“ и ще запазят духа на оригиналната продукция, но с осъвременен прочит.

Проектът представлява предизвикателство, тъй като „Досиетата Х“ е сериал с дългогодишна и вярна фен база. Въпреки това, Куглър има амбицията да освежи поредицата с нов актьорски състав, като вмъкне модерни елементи и съвременни конспиративни теории, които днес вече са част от мейнстрийм културата.

Оригиналният създател на сериала Крис Картър потвърди, че Куглър работи усилено по визията на новия проект. Според него, рестартът ще предложи нов поглед към свръхестественото и паранормалното, отговарящ на днешните страхове и вярвания.

Самата Андерсън, която се превърна в телевизионна икона с образа на скептичната, но решителна Скъли, не е изключила възможността да се включи. „Не казвам „не“.

Мисля, че той е страхотен човек и ако се запали по темата, може да направи качествен рестарт. Може дори да се появя за кратко, просто между другото“, сподели тя. Актрисата нарече Куглър „гений“ и „най-добрият избор“ за проекта.

Засега участието на Дейвид Духовни, познат като агент Фокс Мълдър, остава неясно.

Бивш служител от администрацията на Джордж Буш разкри в подкаста на Тъкър Карлсън, че правителството на САЩ се подготвя за възможен апокалипсис, като изгражда мрежа от подземни съоръжения с помощта на неотчетени средства в размер на 21 трилиона долара.

Катрин Остин Фитс, бивш помощник-министър по жилищно строителство, твърди, че между 1998 и 2015 г. огромни суми са били пренасочвани към тайни правителствени проекти.

Тя заявява: „Едно от нещата, които разгледах в процеса на проучване, е къде отиват всички тези пари.“ Според нея отговорът се крие в изграждането на 170 подземни бази, свързани чрез секретна транспортна мрежа.

На въпрос какво е предназначението им, Фитс отговаря, че базите са създадени, за да осигурят оцеляване на елита в случай на глобална катастрофа, водеща до изчезване на живота на Земята.

Като възможни причини за такъв сценарий тя посочва:

• необратими климатични промени,

• неустойчиво управление на природните ресурси,

• природни бедствия,

• глобални конфликти,

• или пълен обществен колапс.

Фитс твърди, че след като направила тези разкрития, ѝ било предложено място в една от подземните бази, но тя отказала с думите, че предпочита да „опита късмета си на повърхността„.

Защо не помним първите години от живота си? Това явление, познато като инфантилна амнезия, отдавна вълнува учените. Ново проучване, публикувано в списание Science и цитирано от CNN, хвърля светлина върху биологичните процеси зад това явление.

Бебета в скенер: какво показа fMRI

Изследването проследява 26 бебета на възраст от 4,2 до 24,9 месеца, разделени на две групи: под и над 12 месеца. Чрез функционален магнитен резонанс (fMRI) е измерена активността в хипокампуса – ключова зона в мозъка, свързана с паметта, емоциите и автономната нервна система.

„Хипокампусът е дълбока структура, трудно достъпна за стандартни методи“, обяснява д-р Ник Турк-Браун от Йейлския университет. „Затова разработихме иновативен подход, за да изучим паметта на бебета, докато са будни в машината.“

Как учените разчитат бебешките спомени

По време на експеримента на бебетата са показани серия от уникални изображения. По-късно им се показват познати и нови образи едновременно. Изследователите проследяват движенията на очите, за да разберат дали бебетата разпознават познатите образи.

Ако бебето гледа по-дълго познатото изображение, това е знак за припомняне на информация. Ако не проявява предпочитание – паметта е слабо развита или отсъстваща.

Какво разкрива мозъкът

Резултатите сочат, че хипокампусът е значително по-активен при бебета над 12 месеца. Освен това само те показват активност и в орбитофронталния кортекс – зона, свързана с вземане на решения и разпознаване.

„Интересното е, че дори маловажни стимули активират процеси на кодиране в паметта, което е впечатляващо“, коментира проф. Лила Давачи от Колумбийския университет, която не е участвала в проучването.

Защо не можем да извлечем ранните спомени?

Според изследователите причината може да е, че мозъкът на бебетата не обработва спомените с „правилните ключови думи“, за да ги намери по-късно. Възможно е също така спомените да са съхранени, но да не са достъпни за съзнанието в зряла възраст.

Какво означава това за родителите?

Проф. Симона Гети от Калифорнийския университет напомня, че дори да не си спомняме, ранното детство е период на интензивно учене. Бебетата започват да усвояват езика, разпознават членове на семейството, изучават обекти и закономерности от света около себе си.

Повторението – четенето на една и съща книга или пеенето на една и съща песен – укрепва връзката между родител и дете и улеснява съхраняването на информация.

Дори когато не остават съзнателни спомени, опитът от ранните години оформя мозъка и бъдещото поведение на детето. Затова е от решаващо значение да се предоставят богати и повтарящи се стимули, които изграждат основата на ученето и връзките с близките.