Според последните данни на Евростат, почти две трети от българите на възраст над 16 години не са прочели нито една книга през последната година.
Ситуацията е още по-тревожна, ако погледнем резултатите от международното проучване PISA за 2022 г., което показва, че около половината от българските гимназисти не са в състояние да разбират сложни текстове и дълги изречения.
Това означава, че значителна част от младите хора напускат училище без да придобият основни умения за четене.
Парадоксът е, че въпреки намаляващия интерес към книгите, броят на издадените заглавия в България нараства. Издателите отбелязват увеличение в производството на художествена и научно-популярна литература.
Въпреки това, дигиталната ера и множеството алтернативи за забавление трудно се конкурират с хартиената книга.
“Разбира се, че четат българите. Ние не сме изолирани. Четем все повече и повече и това е световна тенденция, за наша радост. А какво четем през лятото? Повече жанрови книги”, коментира издателят и преподавател в СУ “Св. Климент Охридски” гл. ас. д-р Виктория Бисерова пред Bgonair.
Въпросите, които остават отворени, са:
Защо все повече българи се отдалечават от книгите? Какви са причините за намаляващата грамотност? Как да насърчим четенето сред младите хора? Отговорите на тези въпроси са от ключово значение за бъдещето на българската култура и образование.
