МИСТИКА
Необясними радиосигнали в Млечния път разкриха нов клас звездни системи
Астрономите откриха, че рядко явление в радиовълните идва от двойка звезди – бяло и червено джудже.

През последното десетилетие учените засекли мистериозни радио импулси, идващи от нашата галактика Млечния път. Те се повтаряли на всеки два часа, наподобявайки космически сърдечен ритъм.
Дългите радиовълни, с продължителност между 30 и 90 секунди, произхождали от района на съзвездието Голяма мечка.
Откритие: Бяло джудже в тясна орбита около червено джудже
Астрономите открили, че източникът на тези необичайни сигнали е двойка звезди – бяло джудже и червено джудже. Те са толкова близо един до друг, че магнитните им полета взаимодействат, създавайки дългопериодичен радиопреход (LPT).
Досега такива радиовълни се свързваха единствено с неутронни звезди, останки от експлозии на масивни звезди. Но новото изследване, публикувано в Nature Astronomy, доказва, че те могат да се появят и при двойни звезди с различна маса и еволюционна история.
„За първи път установихме кои звезди са източник на тези мистериозни радиопулсации“, казва д-р Ирис де Рутер от Университета в Сидни.
Как астрономите разкриха мистерията
Де Рутер използвала архивни данни от мрежата радиотелескопи LOFAR, която засича нискочестотни радиовълни от космоса. Анализирайки записи от 2015 г., тя открила единичен радио импулс. Допълнителни наблюдения разкрили още шест импулса, идващи от червено джудже.
Но самото червено джудже не би могло да излъчва такива сигнали. Причината била гравитационното влияние на придружаващото го бяло джудже.
Екипът направил нови наблюдения с телескопа MMT в Аризона и Hobby-Eberly Telescope в Тексас. Данните показали, че червеното джудже се движи напред-назад, синхронизирано с двучасовия интервал на радиосигналите.
Този ефект се дължи на гравитационното привличане на бялото джудже, което кара двете звезди да обикалят общ център на масите за 125,5 минути.
Какво поражда радиосигналите?
Учените изследват две възможни обяснения за излъчването на тези радиовълни:
- Силното магнитно поле на бялото джудже предизвиква регулярни пулсации.
- Взаимодействието между магнитните полета на двете звезди поражда мощни радиоизлъчвания.
Екипът планира нови наблюдения в ултравиолетовия и рентгеновия диапазон, за да разбере по-добре процесите в системата.
„В момента радиоимпулсите са изчезнали, но е възможно да се появят отново“, казва де Рутер.
Предстои още работа по разгадаването на LPT феномена
Учените вече са открили 10 подобни звездни системи, които генерират дългопериодични радиосигнали. Те се различават от краткотрайните избухвания на пулсарите и от мистериозните бързи радиоимпулси (FRB), които траят само милисекунди.
„Все още не знаем дали LPT и FRB са част от един и същ феномен или напълно различни явления“, коментира Чарлз Килпатрик от Северозападния университет в САЩ.
Астрономите смятат, че разгадаването на тези радиоизточници може да доведе до още по-големи открития.
„Всеки нов LPT, който намираме, ни приближава към разбирането на тези екстремни астрофизични обекти“, казва д-р Каустубх Раджуейд от Оксфордския университет.
Наблюденията с мощни радиотелескопи ще продължат. А учените дори спекулират, че ако някога засечем техносигнатури, или сигнали от извънземни цивилизации, това ще стане именно чрез радиоастрономията.
МИСТИКА
Защо True Crime завладя света: Обществената обсебеност от престъпления и престъпници
От подкасти до социални медии: Как криминалните истории и харизмата на престъпниците оформят общественото възприятие.

През последните години true crime подкасти, телевизионни сериали и филми се превърнаха в глобален феномен, привличащ милиони зрители и слушатели.
Обществото изглежда е обсебено от разкриването на мрачните детайли на криминални разследвания, като интересът към престъпления и техните извършители непрекъснато нараства.
Тази фиксация не се ограничава само до разследванията, но обхваща и личностите на престъпниците, които често се превръщат в обект на обществено внимание и дори възхищение.
Социалните медии, като платформата X, изиграха ключова роля в разпространението на този феномен. Дискусиите за „привлекателни“ престъпници, често наричани „красиви зад решетките“, се превърнаха в популярна тема, като потребители споделят теории, анализи и дори романтизирани образи на известни престъпници.
Този феномен, макар и противоречив, не е нов – исторически личности като Ted Bundy или Bonnie and Clyde също са предизвиквали подобни реакции. Днес обаче социалните медии усилват тези разговори, предоставяйки платформа за бързо разпространение на истории и образи, което може да повлияе на общественото възприятие за правосъдието.
Тази тенденция поражда редица етични въпроси. Романтизирането на престъпници в медиите често засенчва жертвите и техните истории, като вниманието се насочва към харизмата или външния вид на извършителите.
Например, случаи като този на Jeffrey Dahmer, популяризиран чрез сериали като „Dahmer – Monster: The Jeffrey Dahmer Story“, предизвикаха както интерес, така и критики заради превръщането на престъпници в „звезди“.
Освен това, някои престъпници използват тази публичност в своя полза, получавайки подкрепа от фенове или дори влияейки върху съдебни процеси чрез общественото мнение.
Психологическата привлекателност на true crime жанра също играе роля. Според експерти, хората са привлечени от тези истории, защото те предлагат безопасен начин да се изследват тъмните аспекти на човешката природа.
Мистериите и напрежението в криминалните разследвания стимулират любопитството, докато разкритията за мотивите на престъпниците предлагат усещане за контрол върху хаоса. В същото време, социалните медии усилват този интерес, като превръщат зрителите в активни участници – от споделяне на теории до създаване на меми.
Този феномен обаче има и своята тъмна страна. Прекомерното внимание към престъпниците може да доведе до десенсибилизация към насилието и да подкопае сериозността на престъпленията. Освен това, медийното отразяване често е критикувано за сензационализъм, който може да изкриви фактите или да създаде погрешни представи за съдебната система.
В заключение, популярността на true crime жанра и ролята на социалните медии в оформянето на общественото възприятие показват сложна връзка между любопитство, медии и морал.
Докато публиката продължава да се вълнува от криминални истории, важно е да се помни, че зад всяка история стоят реални хора и последствия. Балансът между информираност и етична отговорност ще бъде ключов за бъдещето на този жанр.
МИСТИКА
Тайната на полета: Как самолетите постигат въздушен подем и защо обясненията често са погрешни
Разкриване на сложността на аеродинамиката и историческите заблуди за въздушния подем.

Човешкото любопитство към полета е движеща сила от векове, от скиците на Leonardo da Vinci до новаторските експерименти на Wright brothers. Днес самолетите са неразделна част от съвременния свят, но науката за полета остава сложна и често неразбрана. Въпросът как точно един самолет постига въздушен подем продължава да предизвиква дебати, като много обяснения – някои точни, други погрешни – циркулират в научните и образователни среди.
Как самолетите постигат въздушен подем?
Въздушният подем (lift) е силата, която позволява на самолета да се издигне и остане във въздуха. Основният механизъм зад това е взаимодействието на крилото с въздушния поток. Според принципа на Бернули, когато въздухът тече по-бързо над горната повърхност на крилото (която обикновено е по-извита), налягането там намалява, докато под крилото, където въздухът се движи по-бавно, налягането е по-високо. Тази разлика в налягането създава сила нагоре – въздушен подем.
Освен това, според третия закон на Нютон (действие и противодействие), крилото отклонява въздушния поток надолу, което генерира допълнителна подемна сила. Формата на крилото, известна като аеропрофил, е проектирана да оптимизира тези ефекти, като същевременно минимизира съпротивлението. Фактори като ъгъла на атака (ъгъла между крилото и въздушния поток) и скоростта на самолета също играят ключова роля.
Защо много обяснения за въздушния подем са погрешни?
Една от най-разпространените заблуди е „теорията за равните времена“, която предполага, че въздушните частици, разделени от предния ръб на крилото, трябва да се срещнат отново в задния ръб по едно и също време. Това е невярно, тъй като въздухът над крилото се движи по-бързо и изминава по-дълъг път, без да е необходимо да „догонва“ въздуха отдолу. Тази грешка често се появява в опростени учебни материали, което води до погрешно разбиране на аеродинамиката.
Друга честа заблуда е прекомерното акцентиране върху принципа на Бернули за сметка на други фактори, като отклонението на въздушния поток. В действителност, въздушният подем е резултат от комбинация от ефекти, включително формата на крилото, скоростта на въздуха и динамиката на потока. Опростените обяснения често пренебрегват тези сложности, което обърква както ученици, така и ентусиасти.
Какво ни учи историята за сложността на аеродинамиката?
Историческите опити за разбиране на полета разкриват колко трудно е било да се овладее аеродинамиката. Скиците на Leonardo da Vinci от 15-ти век показват ранни опити за имитация на птичите крила, но без разбиране на физическите принципи. Експериментите на Wright brothers през началото на 20-ти век, подкрепени от внимателни тестове в аеродинамичен тунел, поставят основите на съвременната авиация. Въпреки това, дори днес напредналите компютърни симулации продължават да разкриват нови аспекти на въздушния подем и турбуленцията.
Миналите заблуди ни напомнят, че аеродинамиката е наука, която изисква прецизност и непрекъснато преосмисляне. Те подчертават важността на критичния подход към обясненията и необходимостта от комбиниране на теория, експерименти и практически приложения, за да се постигне истинско разбиране.
МИСТИКА
Врати към отвъдното: съществуват ли портали към подземния свят на Земята?
От свещени пещери на маите до зловещи японски блата – местата, за които се вярва, че свързват живите с отвъдното.

В повечето религиозни и духовни вярвания животът след смъртта започва едва след преминаването в отвъдното. Но в някои култури съществува убеждението, че все още живите могат да достигнат до подземния свят, при това още докато са на Земята.
Из целия свят са известни местности, смятани за портали към отвъдното – от мистични пещери на маите в Централна Америка, до блата и вулканични пукнатини в Япония, свързвани с легенди за път към „другия свят“.
Докато част от тези места се асоциират с християнската представа за ада – тъмно, изпълнено със страдание и наказание място, други се считат за входове към по-умиротворени и приемливи версии на задгробеното царство. В някои митологии, преминаването в тези светове не е непременно свързано със страдание, а напротив – с постигане на баланс, трансформация или среща с предците.
Тези вярвания продължават да вълнуват хората и днес – не само чрез религиозни традиции, но и чрез туристически пътувания, мистични ритуали и съвременен интерес към митологията и скритата история.
Подобни места – реални или символични – продължават да предизвикват въображението и да размиват границата между видимия свят и невидимия.
-
БЛЯСЪКпреди 1 седмица
Lana Del Rey с грандиозно турне във Великобритания и Ирландия
-
НОВИНИпреди 6 дни
Изгубените кулинарни съкровища: Храни, които изчезнаха от менютата
-
БЛЯСЪКпреди 2 седмици
Павел Дуров ще завещае милиарди на над 100 свои деца, заченати чрез ин витро
-
НОВИНИпреди 1 седмица
„Как да си дресираш дракон“ отново на върха на боксофиса въпреки силната премиерна конкуренция
-
GADGETSпреди 2 седмици
Tinder представя функция Double Date: Ще привлече ли Gen Z с групово сватане?
-
БЛЯСЪКпреди 1 седмица
Ким Катрал: Саманта не е нимфоманка – тя просто знае какво иска
-
GADGETSпреди 2 седмици
Deezer ще маркира песни, създадени с изкуствен интелект, за борба с измамите
-
БЛЯСЪКпреди 1 седмица
Магията на културата оживя във втората вечер на „Франкофоли“ в България