Около шест пъба седмично са затваряли врати в Обединеното кралство през 2023 г., водейки до загуба на 4500 работни места, сочат данни на Британската асоциация на пивоварите и пъбовете. Организацията предупреждава, че без спешни правителствени мерки секторът ще претърпи още по-големи загуби.

Рекорден спад на броя на пъбовете

През 2024 г. в Англия и Уелс 289 заведения са затворили окончателно. Най-силно засегнат е Лондон, където 34 кръчми са спрели работа.

Основните причини за тази криза са високите разходи за заеми, нарастващите енергийни сметки и свиването на финансите на домакинствата, породено от увеличените разходи за ипотеки и наеми.

Допълнителни затруднения от април

От април 2024 г. върху бизнеса ще бъдат наложени допълнителни данъчни тежести, сред които:
✅ По-високи вноски за национално осигуряване
✅ Увеличение на минималната работна заплата
✅ Намаляване на отстъпката от данъка за фирмите в хотелиерството и търговията на дребно от 75% на 40%

Според браншовата организация тези промени ще доведат до допълнителни разходи от 650 милиона британски лири, което ще влоши перспективите за пъбовете.

Призив за реформа в данъчната система

Ема МакКларкин, главен изпълнителен директор на асоциацията, подчерта, че затварянията са напълно предотвратими, ако правителството осигури по-благоприятни условия за сектора. Тя настоява за спешна данъчна реформа, която да намали тежестта върху фирмите, опериращи на централните улици, включително кръчмите.

Въпреки че от правителството обещават по-ниски бизнес данъци от 2026 г., за мнозина това може да се окаже твърде късно.

➡ Броят на пъбовете в Англия и Уелс е спаднал от 47 613 през 2019 г. до 45 345 през 2024 г.

Секторът е изправен пред сериозно предизвикателство, а без адекватни мерки традиционните британски пъбове може да се превърнат в рядкост.

Китайската икономика е една от най-важните и влиятелни в света, която се трансформира бързо и динамично през последните десетилетия. Тя се развива от традиционно аграрна към модерна, индустриализирана и технологична икономика, която играе ключова роля в световния растеж.

Исторически контекст и реформи

През 1978 г. Китай започва реформи под ръководството на Ден Сяопинг, насочени към отваряне на икономиката и привличане на чуждестранни инвестиции. Тези реформи водят до бурно развитие на промишлеността, засилване на градското население и значително намаляване на бедността. Китай превръща се в „фабрика на света“ чрез ниски трудови разходи, масови инвестиции в инфраструктура и лоялност към международните трейдови правила.

Структура на китайската икономика

Сегашната китайска икономика е комплексна и обхваща различни сектори:

1. Промишленост : Промишлеността е най-големият двигател на китайската икономика. Страната е най-големият производител на стоман, алуминий, автомобили, текстили и електроника. Производството е концентрирано в градове като Шанхай, Гуанджоу и Шеньжън, които служат като хабове за иновации и технологии.
2. Технологии : Китай се превърна в технологически лидер, особено в областта на телекомуникациите, изкуствения интелект и чистата енергия. Компании като Huawei, Alibaba и Tencent са световно признавани лидери в своите области. Правителството активно подкрепя развитието на нови технологии и инфраструктура за 5G мрежи, както и инвестициите в изследвания и развойна дейност (R&D).
3. Аграрен сектор : Няма да забравяме, че някой отдел от населението все още живее в селски райони и работи в селското стопанство. Китай е един от най-големите производители на зърнени продукти, рис и други основни храни.
4. Финансови услуги : Финансовият сектор на Китай е бързо развиващ сектор, който включва банки, инвестиционни фондове и страхувателни компании. Освен това, китайските финанси се развиват чрез нови платформи като Alipay и WeChat Pay, които променят начина, по който хората извършват транзакции.

Икономически предизвикателства

Въпреки успеха си, китайската икономика среща няколко сериозни предизвикателства:

1. Намаляващ демографски потенциал : Затрудненията с населението са сред най-големите проблеми за Китай. Поради политиката на „едно дете“, прилагана между 1979 и 2015 г., страната сега се справя с намаляващ процент на работно население и увеличаващата се стареяща популация.
2. Околосредно загадяване : Интензивното производство и строителство водят до значителни екологични проблеми, включително въздушен и воден полюсен.
3. Търговски споразумения : Международните търговски споразумения и напрежения, особено със САЩ, представляват допълнителен риск за китайската икономика. Тарифите и ограниченията могат да повлияят негативно върху експорта на страната.
4. Дълговете : Китай се сблъсква със засилено набиране на дългове от страна на регионални правителства и предприятия, което може да доведе до финансови затруднения в бъдеще.

Бъдещето на китайската икономика

Китай продължава да инвестира в нови технологии, инфраструктура и образование, което ще му позволи да остане конкурентен на глобалните пазари. Стратегията „Световен пояс и път“ (Belt and Road Initiative) е пример за това как страната се стреми да укрепи своите икономически връзки с други региони, като поставя основата за по-нататъшно развитие. Китай също така е лидер в развитието на зелени технологии и се стреми да постигне въглеродна неутралност до 2060 г., показавайки ангажимент за справянето с климатичните промени.

Китайската икономика е уникален пример за трансформация от селскостопанска към модерна икономика, която играе ключова роля в световния растеж. Въпреки предизвикателствата, с които се изправя, Китай продължава да бъде двигател на световния растеж и иновации. Будещите икономически и политически решения ще определят дали Китай ще може да поддържа своята позиция като водеща сила в глобалната икономика.

Социалната мрежа X ще изплати $10 милиона на Доналд Тръмп, за да уреди съдебен спор, свързан с почти двугодишното му отстраняване от платформата след щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г., съобщи източник, запознат с въпроса, пред CBS News.

Белият дом отказа коментар по случая.

Платформата, която тогава носеше името Twitter, забрани профила на Тръмп два дни след размириците, позовавайки се на „риск от допълнително подстрекаване към насилие“.

През юли 2021 г. Тръмп заведе дело срещу Twitter, твърдейки, че забраната нарушава правото му на свобода на словото. Искът бе отхвърлен от федерален съд през май 2022 г., но адвокатите на Тръмп обжалваха решението, като делото остана висящо до тази седмица, съобщи Wall Street Journal.

След като Илон Мъск придоби Twitter през ноември 2022 г., той възстанови профила на Тръмп. В момента Мъск заема длъжност в администрацията на Тръмп като специален държавен служител в Министерството на правителствената ефективност и е бил ключов финансов поддръжник на кампанията на Тръмп.

Миналия месец Meta, собственикът на Facebook и Instagram, плати $25 милиона на Тръмп, за да уреди съдебен спор от 2021 г. заради блокирането на профилите му след атаката срещу Капитолия. Акаунтите му във Facebook и Twitter бяха възстановени през 2023 г.