Ново изследване сочи, че скали от древни изригвания могат да съдържат следи от микробен живот
Отломки от древни вулканични изригвания на Марс могат да предложат нови улики в търсенето на извънземен живот, предполага ново проучване.
Новооткритият тип скали е открит разпръснат из цялото място за кацане на бъдеща марсианска мисия, която трябва да бъде изстреляна през 2028 г.
В проучване, публикувано миналия месец в Journal of Geophysical Research: Planets, изследователите са изследвали скалите, използвайки данни от орбитални спътници, и са стигнали до заключението, че те вероятно са били отложени от въздуха, потенциално като вулканична пепел, преди милиарди години. Въпреки това, до момента на мястото не са открити вулкани.
„На това място няма известни вулкани, което означава, че отломките вероятно са дошли от стотици или дори хиляди километри разстояние“, заяви в изявление водещият автор на изследването Ема Харис, докторант, изследващ геоложката история на Марс в Музея по естествена история в Лондон. „Вероятно произхожда от наистина експлозивен вулкан, който е изхвърлил пепел високо в атмосферата и е изминал това огромно разстояние, преди да се утаи на това място.“
Тъмна мистерия
Учените смятат, че тъмните скали може да са предпазили богатите на минерали скали отдолу, а именно тези богати на минерали скали имат потенциала да запазят признаци на живот. Въпреки това, за начина на образуване на повърхностните скали се знае малко, казват изследователите.
За да научат повече за тези скали, авторите на изследването са картографирали регион от 50 000 квадратни километра, използвайки данни от Context Camera на Mars Reconnaissance Orbiter, сателит на НАСА, който търси доказателства за древна вода на Марс от 2006 г. насам.
Теоретизира се, че тъмните скали някога са покривали цялото място, но сега се срещат само на по-малки участъци. Изследователите предполагат, че това се дължи на факта, че пепелта е била запазена в райони с по-ниска надморска височина вътре в ударни кратери, където се е смесила с подпочвените води.
„Вероятното обяснение за местоположението на тези скали е, че издигането на подпочвени води отвътре в кората някога е запълвало дъното на тези ударни кратери“, каза Харис. „Когато пепелта паднала върху тези петна вода, тя станала по-лепкава и по-циментирана. Останалата част от пепелта, която паднала върху околната скала, може просто да е отлетяла и никога да не се е запазила.“
Екипът се надява да научи много повече за мястото, известно като Оксия Планум, след като мисията на роувъра ExoMars Rosalind Franklin пристигне през 2028 г. Роувърът не може да се движи по тъмните скали, защото те са твърде назъбени, но констатациите от проучването предполагат, че той може да получи достъп до минерално богати скали по краищата на находищата.
Бъдещи мисии до Червената планета
Мисията на роувъра Rosalind Franklin беше силно забавена, отчасти поради войната в Украйна. Европейската космическа агенция (ESA) прекрати връзките си с бившия партньор Роскосмос, руската космическа агенция, след като Русия нахлу в Украйна през 2022 г. Това разделение накара мисията да пропусне прозореца за изстрелване през 2023 г.
През май 2024 г. НАСА обедини сили с ЕКА, за да завърши мисията. НАСА беше оригинален партньор на мисията, когато проектът за роувър започна преди повече от 20 години, но се оттегли поради бюджетни проблеми.
Роувърът ще бъде способен да пробива повърхността на Марс и да събира скали на дълбочина от 2 метра, които след това ще анализира в бордова лаборатория, според ЕКА.
Изследователите се насочват към древни скали за техния анализ, защото смятат, че те са най-добрите ни надежди за намиране на признаци на живот. Авторите на новото проучване предполагат, че тъмните скали, изследвани тук, са били отложени около средата на ноахийския и ранния хесперийски период (преди 4 милиарда до 3,7 милиарда години).
„Тези скали са изключително стари, но това е времето в историята на Марс, което искаме да разгледаме“, каза Харис. „Ако някога е съществувал живот на Марс, това е било много отдавна, защото планетата е била суха и доста неактивна през последните три милиарда години. Така че искаме да разгледаме скалите преди този период, за да видим дали има следи от вода или микробен живот.“
