Феновете на легендарния сериал „Досиетата Х“ ще бъдат зарадвани с нов рестарт, който вече се разработва от режисьора Райън Куглър.

Той потвърди, че това е следващият му голям проект и разкри, че е водил разговори с Джилиън Андерсън, популярна с ролята си на агент Дейна Скъли.

„Говорих с нея за сериала. Тя е невероятна. Стискам палци да се съгласи да играе отново Скъли“, заяви Куглър. Той обеща, че новите епизоди ще бъдат „наистина ужасяващи“ и ще запазят духа на оригиналната продукция, но с осъвременен прочит.

Проектът представлява предизвикателство, тъй като „Досиетата Х“ е сериал с дългогодишна и вярна фен база. Въпреки това, Куглър има амбицията да освежи поредицата с нов актьорски състав, като вмъкне модерни елементи и съвременни конспиративни теории, които днес вече са част от мейнстрийм културата.

Оригиналният създател на сериала Крис Картър потвърди, че Куглър работи усилено по визията на новия проект. Според него, рестартът ще предложи нов поглед към свръхестественото и паранормалното, отговарящ на днешните страхове и вярвания.

Самата Андерсън, която се превърна в телевизионна икона с образа на скептичната, но решителна Скъли, не е изключила възможността да се включи. „Не казвам „не“.

Мисля, че той е страхотен човек и ако се запали по темата, може да направи качествен рестарт. Може дори да се появя за кратко, просто между другото“, сподели тя. Актрисата нарече Куглър „гений“ и „най-добрият избор“ за проекта.

Засега участието на Дейвид Духовни, познат като агент Фокс Мълдър, остава неясно.

Защо не помним първите години от живота си? Това явление, познато като инфантилна амнезия, отдавна вълнува учените. Ново проучване, публикувано в списание Science и цитирано от CNN, хвърля светлина върху биологичните процеси зад това явление.

Бебета в скенер: какво показа fMRI

Изследването проследява 26 бебета на възраст от 4,2 до 24,9 месеца, разделени на две групи: под и над 12 месеца. Чрез функционален магнитен резонанс (fMRI) е измерена активността в хипокампуса – ключова зона в мозъка, свързана с паметта, емоциите и автономната нервна система.

„Хипокампусът е дълбока структура, трудно достъпна за стандартни методи“, обяснява д-р Ник Турк-Браун от Йейлския университет. „Затова разработихме иновативен подход, за да изучим паметта на бебета, докато са будни в машината.“

Как учените разчитат бебешките спомени

По време на експеримента на бебетата са показани серия от уникални изображения. По-късно им се показват познати и нови образи едновременно. Изследователите проследяват движенията на очите, за да разберат дали бебетата разпознават познатите образи.

Ако бебето гледа по-дълго познатото изображение, това е знак за припомняне на информация. Ако не проявява предпочитание – паметта е слабо развита или отсъстваща.

Какво разкрива мозъкът

Резултатите сочат, че хипокампусът е значително по-активен при бебета над 12 месеца. Освен това само те показват активност и в орбитофронталния кортекс – зона, свързана с вземане на решения и разпознаване.

„Интересното е, че дори маловажни стимули активират процеси на кодиране в паметта, което е впечатляващо“, коментира проф. Лила Давачи от Колумбийския университет, която не е участвала в проучването.

Защо не можем да извлечем ранните спомени?

Според изследователите причината може да е, че мозъкът на бебетата не обработва спомените с „правилните ключови думи“, за да ги намери по-късно. Възможно е също така спомените да са съхранени, но да не са достъпни за съзнанието в зряла възраст.

Какво означава това за родителите?

Проф. Симона Гети от Калифорнийския университет напомня, че дори да не си спомняме, ранното детство е период на интензивно учене. Бебетата започват да усвояват езика, разпознават членове на семейството, изучават обекти и закономерности от света около себе си.

Повторението – четенето на една и съща книга или пеенето на една и съща песен – укрепва връзката между родител и дете и улеснява съхраняването на информация.

Дори когато не остават съзнателни спомени, опитът от ранните години оформя мозъка и бъдещото поведение на детето. Затова е от решаващо значение да се предоставят богати и повтарящи се стимули, които изграждат основата на ученето и връзките с близките.

Астрономите направиха вълнуващо откритие, което може да промени разбирането ни за извънземния живот. С помощта на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ учените откриха най-силните признаци за живот на екзопланетата K2-18b, намираща се на 124 светлинни години от Земята в съзвездието Лъв. Това откритие разпалва нови надежди и дебати за съществуването на живот извън нашата планета.

Какво прави K2-18b толкова специална?

K2-18b е екзопланета, около 2,6 пъти по-голяма от Земята, класифицирана като „супер-Земя“ или потенциален океански свят. Учените смятат, че тя има водородна атмосфера и вероятно течни океани, което я прави един от най-обещаващите кандидати за обитаема планета. Наличието на вода в течна форма е ключов фактор за поддържането на потенциален живот.

Откритията на „Джеймс Уеб“: Биосигнатури, които променят всичко

С помощта на усъвършенстваната технология на телескопа „Джеймс Уеб“, екип от астрономи анализира атмосферата на K2-18b и открива химически съединения, които могат да бъдат свързани с живот. Сред тях са метан и въглероден диоксид, както и потенциални следи от диметилсулфид – молекула, която на Земята се произвежда предимно от живи организми, като морски водорасли. Тези вещества, известни като биосигнатури, са индикатори, които могат да подсказват за наличие на извънземен живот.

Въпреки вълнението около тези открития, учените остават предпазливи. „Това е обещаващо, но не е категорично доказателство за живот“, отбелязват изследователите. Химикалите, открити на K2-18b, могат да бъдат резултат от небиологични процеси, което налага допълнителни изследвания.

Предизвикателства и бъдещи изследвания

Интерпретацията на данните от K2-18b предизвиква оживени дебати в научната общност. Някои учени изразяват скептицизъм, подчертавайки, че биосигнатурите не са окончателно доказателство за живот. За да се потвърдят или отхвърлят тези находки, ще са необходими още наблюдения с по-мощни инструменти. Планираната за 2026 г. обсерватория PLATO може да предостави по-детайлни данни за атмосферата на екзопланетата и да помогне за разкриването на тайната за потенциалния живот.

Защо това откритие е важно?

Откритията на K2-18b подчертават напредъка в търсенето на извънземен живот и демонстрират възможностите на съвременните космически технологии. Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ продължава да разширява границите на астрономията, предоставяйки ни безпрецедентен поглед към далечни светове. Ако бъде потвърдено, че K2-18b поддържа живот, това би било едно от най-значимите открития в историята на човечеството.

Какво следва?

Астрономите ще продължат да наблюдават K2-18b и други обещаващи екзопланети, за да търсят допълнителни доказателства за биосигнатури. Напредъкът в технологиите и бъдещите мисии, като обсерваторията PLATO, ще играят ключова роля в разкриването на тайните на Вселената. Докато чакаме нови данни, откритията на K2-18b ни напомнят колко близо може би сме до отговора на вечния въпрос: „Има ли извънземен живот?“