Илон Мъск, визионерът зад Tesla и SpaceX, отправи сериозно предупреждение за потенциална глобална енергийна криза, предизвикана от експоненциалния ръст в търсенето на електроенергия от изкуствения интелект (ИИ) и електрическите коли. В скорошно интервю той изрази загриженост, че през следващите години светът може да се сблъска с недостиг на електроенергия и трансформатори, което ще постави предизвикателства пред енергийната инфраструктура.

Защо ИИ и електрическите коли са проблем?

Изкуственият интелект изисква огромни изчислителни мощности, което води до драстично увеличение на енергийното потребление. Центровете за данни, поддържащи ИИ технологии, консумират значителни количества електроенергия, а търсенето се очаква да нарасне още повече с развитието на все по-сложни модели. В същото време, електрическите коли, популяризирани от компании като Tesla, увеличават натоварването върху енергийните мрежи, тъй като все повече потребители преминават към тях, за да намалят въглеродните емисии.

Мъск отбелязва, че ограниченията в енергийната инфраструктура вече се усещат. „Ограничението за мащабирането на ИИ ще премине от чипове към трансформатори и производство на електроенергия“, заяви той в публикация в X, подчертавайки, че тези проблеми могат да застрашат лидерството на САЩ в областта на ИИ в дългосрочен план.

Енергийната криза: Какво ни очаква?

Според Мъск, недостигът на трансформатори и електроенергия може да започне още през следващата година. Трансформаторите, които са ключови за разпределянето на електроенергия, са в ограничено производство, а търсенето им нараства бързо. Това може да доведе до забавяне в разширяването на мрежите за зареждане на електрически коли и в развитието на ИИ инфраструктурата.

Ролята на Tesla в енергийния преход

Илон Мъск отдавна е застъпник за прехода към устойчива енергия. Tesla не само произвежда електрически коли, но и инвестира в решения като соларни панели и системи за съхранение на енергия чрез своя енергиен бизнес. Въпреки това, Мъск признава, че енергийният бизнес на компанията все още генерира по-малко от 5% от приходите ѝ, което показва, че пътят към напълно устойчиво бъдеще е дълъг.

Той изчислява, че преходът към чиста енергия ще изисква инвестиции от 10 трилиона долара през следващите 20 години, но това е само 0,5% от световната икономика годишно – сума, която той смята за постижима. Ако обаче светът продължи да разчита на изкопаеми горива, разходите ще бъдат още по-високи.

Предизвикателства пред Tesla и пазара на електромобили

Въпреки пионерската си роля, Tesla се сблъсква с предизвикателства. През последните месеци акциите на компанията спаднаха значително, отчасти заради противоречивата политическа активност на Мъск, която отблъсква част от потребителите, особено в Европа и САЩ. Конкуренцията също нараства, като компании като китайската BYD отчитат 58% ръст на продажбите на електромобили през 2025 г., надминавайки Tesla по обем.

За да се предотврати глобална енергийна криза, Мъск призовава за ускоряване на инвестициите във възобновяема енергия и разширяване на енергийната инфраструктура. Той подчертава необходимостта от изграждане на нови съоръжения за производство на слънчеви панели, вятърни турбини и батерии, както и от увеличаване на капацитета за съхранение на енергия.

Заключение: Време за действие

Предупреждението на Илон Мъск за надвисналата глобална енергийна криза е призив за спешни действия. Изкуственият интелект и електрическите коли са бъдещето, но без значителни инвестиции в енергийната инфраструктура и възобновяемите източници, светът рискува да изпадне в недостиг на електроенергия. Както Мъск отбелязва, преходът към устойчиво бъдеще е не само необходим, но и икономически осъществим. Въпросът е дали ще действаме достатъчно бързо, за да предотвратим кризата.

След като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви нови реципрочни мита върху всякакви продукти от десетки страни, включително основните икономики на планетата, се разрази световна търговска война. Причината за това е, че тези страни са извършвали „несправедливи търговски практики срещу страната му“.

Това ще засегне световната икономика, но също така ще окаже значително въздействие върху джобовете ни, и според прогнозите на експертите ще има значително увеличение на продуктите, идващи от САЩ. Сред секторите или областите, в които най-много ще понесем тези увеличения, са електронните продукти и устройства, където има значително преобладаване на продукти, идващи от северноамериканската страна.

Например, поради тези мита, експертите посочват, че в случая с Apple цената на iPhone ще се увеличи между 30% и 40% или дори повече, тъй като по-голямата част от производството на компонентите се извършва в страни като Индия, Виетнам, които имат мита съответно 26% и 46%. Не забравяйте, че Apple извършва 90% от производството си в Китай и сега те имат мита от 104%.

Това оставя компанията на Apple с три възможности; първата е да поеме увеличението на разходите и да намали печалбата за всеки продаден iPhone, втората е да прехвърли тези увеличения към крайната цена на този смартфон за потребителите (която и без това не е евтина) или да премести производството в САЩ, въпреки че експертите предупреждават, че тази последна опция, въпреки че е най-подходяща за политиките на Тръмп, може да утрои цената на тези смартфони.

Според Дан Айвс, ръководител на глобалните технологични изследвания във финансовата компания Wedbush Securities, идеята за преместване на производството е „измислица“. Айфоните, произведени в САЩ, могат да струват повече от три пъти по-скъпо от сегашната им цена, която е около 1000 долара, добави той, тъй като ще е необходимо да се възпроизведе изключително сложната производствена екосистема, която съществува в момента в Азия.

„Ако тази верига за доставки бъде изградена в САЩ с фабрика в Западна Вирджиния и Ню Джърси, iPhone ще струват 3500 долара.“ През февруари Apple обяви, че ще инвестира 500 милиарда долара в северноамериканската страна през следващите четири години като част от усилията си да разшири производството извън Китай и да избегне митата на Тръмп за страната, но това ще остане второстепенна мярка, която няма да реши въздействието на митата, поне засега.

Към всичко това се добавя, че през последните години продажбите на iPhone са спаднали рязко, така че перспективите не са добри. Въпреки това Apple има много силна и лоялна потребителска база и предвид възможността за увеличение на цените, стотици потребители изпреварват увеличенията и подновяват своя iPhone, тоест купуват нови модели, въпреки че все още биха могли да издържат малко повече с тези, които имат.

От 1 април цените на билетите за много исторически обекти в Гърция се повишиха с до 50%, като входната такса за най-известната древна забележителност в страната, Акропола в Атина, се увеличи от 20 евро на 30 евро за възрастни.

Министерството на културата на Гърция все още предоставя отстъпки за лица над 65 години (15 евро), докато млади граждани на ЕС под 25 години могат да посещават безплатно, ако представят своята лична карта или паспорт. Туристи от страни извън ЕС също получават безплатен вход до 18-годишна възраст, за да се изкачат на известния хълм с храма Партенон.

Тези цени се прилагат за вход на място за исторически забележителности и на официалния уебсайт Hellenic Heritage (www.hhticket.gr) – тези, които резервират онлайн чрез частни доставчици, често плащат повече.

Входните такси също са се увеличили за други световноизвестни археологически обекти в Гърция, въпреки че младите хора все още могат да ги посещават безплатно. Ето преглед на текущите цени:

• Дворец Кносос, Крит: 20 евро
• Оракул на Делфи, северозападно от Атина: 20 евро
• Светилище на Епидавър, Пелопонес: 20 евро
• Микена, включително царските гробници и Лъвската порта, Пелопонес: 20 евро
• Древна Олимпия, Пелопонес: 20 евро

Проучване на туристи от гръцкия всекидневник „Катимерини“ разкри смесени реакции. „Ясно е, че парите са необходими за поддръжка“, каза пътешественик от Сингапур.

Въпреки това имаше и критики: турист от Испания твърди, че при такива високи посещения 20 евро биха били достатъчни.

Средно над 15 000 души посещават Акропола ежедневно. Броят на посетителите напоследък е толкова висок, че беше наложена граница от 20 000 гости на ден.