Защо не помним първите години от живота си? Това явление, познато като инфантилна амнезия, отдавна вълнува учените. Ново проучване, публикувано в списание Science и цитирано от CNN, хвърля светлина върху биологичните процеси зад това явление.

Бебета в скенер: какво показа fMRI

Изследването проследява 26 бебета на възраст от 4,2 до 24,9 месеца, разделени на две групи: под и над 12 месеца. Чрез функционален магнитен резонанс (fMRI) е измерена активността в хипокампуса – ключова зона в мозъка, свързана с паметта, емоциите и автономната нервна система.

„Хипокампусът е дълбока структура, трудно достъпна за стандартни методи“, обяснява д-р Ник Турк-Браун от Йейлския университет. „Затова разработихме иновативен подход, за да изучим паметта на бебета, докато са будни в машината.“

Как учените разчитат бебешките спомени

По време на експеримента на бебетата са показани серия от уникални изображения. По-късно им се показват познати и нови образи едновременно. Изследователите проследяват движенията на очите, за да разберат дали бебетата разпознават познатите образи.

Ако бебето гледа по-дълго познатото изображение, това е знак за припомняне на информация. Ако не проявява предпочитание – паметта е слабо развита или отсъстваща.

Какво разкрива мозъкът

Резултатите сочат, че хипокампусът е значително по-активен при бебета над 12 месеца. Освен това само те показват активност и в орбитофронталния кортекс – зона, свързана с вземане на решения и разпознаване.

„Интересното е, че дори маловажни стимули активират процеси на кодиране в паметта, което е впечатляващо“, коментира проф. Лила Давачи от Колумбийския университет, която не е участвала в проучването.

Защо не можем да извлечем ранните спомени?

Според изследователите причината може да е, че мозъкът на бебетата не обработва спомените с „правилните ключови думи“, за да ги намери по-късно. Възможно е също така спомените да са съхранени, но да не са достъпни за съзнанието в зряла възраст.

Какво означава това за родителите?

Проф. Симона Гети от Калифорнийския университет напомня, че дори да не си спомняме, ранното детство е период на интензивно учене. Бебетата започват да усвояват езика, разпознават членове на семейството, изучават обекти и закономерности от света около себе си.

Повторението – четенето на една и съща книга или пеенето на една и съща песен – укрепва връзката между родител и дете и улеснява съхраняването на информация.

Дори когато не остават съзнателни спомени, опитът от ранните години оформя мозъка и бъдещото поведение на детето. Затова е от решаващо значение да се предоставят богати и повтарящи се стимули, които изграждат основата на ученето и връзките с близките.

Астрономите направиха вълнуващо откритие, което може да промени разбирането ни за извънземния живот. С помощта на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ учените откриха най-силните признаци за живот на екзопланетата K2-18b, намираща се на 124 светлинни години от Земята в съзвездието Лъв. Това откритие разпалва нови надежди и дебати за съществуването на живот извън нашата планета.

Какво прави K2-18b толкова специална?

K2-18b е екзопланета, около 2,6 пъти по-голяма от Земята, класифицирана като „супер-Земя“ или потенциален океански свят. Учените смятат, че тя има водородна атмосфера и вероятно течни океани, което я прави един от най-обещаващите кандидати за обитаема планета. Наличието на вода в течна форма е ключов фактор за поддържането на потенциален живот.

Откритията на „Джеймс Уеб“: Биосигнатури, които променят всичко

С помощта на усъвършенстваната технология на телескопа „Джеймс Уеб“, екип от астрономи анализира атмосферата на K2-18b и открива химически съединения, които могат да бъдат свързани с живот. Сред тях са метан и въглероден диоксид, както и потенциални следи от диметилсулфид – молекула, която на Земята се произвежда предимно от живи организми, като морски водорасли. Тези вещества, известни като биосигнатури, са индикатори, които могат да подсказват за наличие на извънземен живот.

Въпреки вълнението около тези открития, учените остават предпазливи. „Това е обещаващо, но не е категорично доказателство за живот“, отбелязват изследователите. Химикалите, открити на K2-18b, могат да бъдат резултат от небиологични процеси, което налага допълнителни изследвания.

Предизвикателства и бъдещи изследвания

Интерпретацията на данните от K2-18b предизвиква оживени дебати в научната общност. Някои учени изразяват скептицизъм, подчертавайки, че биосигнатурите не са окончателно доказателство за живот. За да се потвърдят или отхвърлят тези находки, ще са необходими още наблюдения с по-мощни инструменти. Планираната за 2026 г. обсерватория PLATO може да предостави по-детайлни данни за атмосферата на екзопланетата и да помогне за разкриването на тайната за потенциалния живот.

Защо това откритие е важно?

Откритията на K2-18b подчертават напредъка в търсенето на извънземен живот и демонстрират възможностите на съвременните космически технологии. Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ продължава да разширява границите на астрономията, предоставяйки ни безпрецедентен поглед към далечни светове. Ако бъде потвърдено, че K2-18b поддържа живот, това би било едно от най-значимите открития в историята на човечеството.

Какво следва?

Астрономите ще продължат да наблюдават K2-18b и други обещаващи екзопланети, за да търсят допълнителни доказателства за биосигнатури. Напредъкът в технологиите и бъдещите мисии, като обсерваторията PLATO, ще играят ключова роля в разкриването на тайните на Вселената. Докато чакаме нови данни, откритията на K2-18b ни напомнят колко близо може би сме до отговора на вечния въпрос: „Има ли извънземен живот?“

От този уикенд Сатурн ще изглежда сякаш губи своите емблематични пръстени – поне от гледна точка на наблюдателите на Земята.

В действителност те няма да изчезнат, но специфичният ъгъл между двете планети ще създаде космическа илюзия, при която пръстените ще станат почти невидими.

Защо се случва това явление?

Причината за този ефект се крие в наклоните на орбитите на Земята и Сатурн. Сатурн е наклонен на 26,73 градуса спрямо орбитата си около Слънцето, докато Земята има наклон от 23,5 градуса. В резултат на това, в определени моменти, ъгълът на пръстените към Земята се изравнява и те изглеждат като тънка линия светлина.

Колко често се случва?

Подобно явление, наречено „пресичане на равнината на пръстените“, се случва два пъти на всеки 29,4 години – времето, за което Сатурн прави една пълна обиколка около Слънцето. Това означава, че от Земята може да се наблюдава веднъж на 13–15 години.

Можем ли да го видим?

За съжаление, този уикенд Сатурн ще бъде твърде близо до Слънцето, което ще направи наблюдението невъзможно. Следващата възможност ще бъде на 23 ноември, когато пръстените отново ще изглеждат почти невидими.

Астрономът Шон Уокър, който е наблюдавал такова явление през 1995 г., описва гледката като „фантастична“. Според него, по време на тези събития стават по-видими малките луни на Сатурн, тъй като светлината, която обикновено се отразява от пръстените, не заслепява наблюдателите.

След този уикенд следващото пълно пресичане на равнината на пръстените ще бъде през 2038 г., когато явлението ще може да се види ясно от Земята.