Малайзия възобновява издирването на изчезналия преди близо 11 години полет MH370 на Малайзийските авиолинии.

Американската изследователска компания „Оушън инфинити“, която специализира в морска роботика, отново ще търси останките в южната част на Индийския океан.

Ако успее да ги открие, ще получи 70 млн. долара възнаграждение.

Тайна, която продължава да интригува света

Полет MH370 изчезна на 8 март 2014 г., докато летеше от Куала Лумпур за Пекин с 239 души на борда.

Последните думи от капитана Захари Ахмад Шах –

„Лека нощ. Малайзийски 3-7-0“ – са записани малко след 1:19 ч., но след това самолетът изчезва безследно.

Досега най-мащабните издирвателни операции не доведоха до категорични резултати.

През 2018 г. „Оушън инфинити“ вече направи опит да намери останките, но неуспешно.

Този път компанията ще работи по нови анализи и изчисления, които сочат към зона от 15 000 кв. км.

Ще бъде ли разкрита тайната на MH370?

Правителството на Малайзия потвърди, че ако издирването не даде резултат, няма да плаща на компанията.

Ако обаче бъдат открити „значителни останки“, наградата от 70 млн. долара ще бъде изплатена.

Въпреки усилията, много въпроси остават без отговор. За десетилетие се появиха множество конспиративни теории – от отклоняване от курса до отвличане от извънземни.

Дали новата мисия ще сложи край на мистерията, предстои да разберем….

Астрономите са открили, че сярата може да бъде от решаващо значение при стесняването на кръга от потенциално обитаеми планети. Но не защото е признак за живот – а точно обратното. Голямо количество серен диоксид в атмосферата на дадена планета е сигурен индикатор, че тя е необитаема, което позволява тя да бъде изключена от списъка с кандидати.

Предизвикателството на търсенето на живот

Една от най-големите цели в съвременната астрономия е откриването на извънземен живот. Но това е изключително трудна задача. Дори Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ не е в състояние директно да идентифицира биосигнатури – газове в атмосферата, които свидетелстват за живот. Бъдещата обсерватория Habitable Worlds ще може да изследва само ограничен брой екзопланети, които изглеждат потенциално обитаеми.

Основен проблем е, че спектралните подписи на биосигнатурите са много слаби. Затова учените търсят други начини за стесняване на списъка с възможни кандидати. Един такъв метод е анализът на способността на една планета да задържа вода в атмосферата си. Водната пара е основен признак за потенциален живот.

Тази концепция определя така наречената обитаема зона – област около една звезда, в която условията не са нито твърде студени, нито твърде горещи за съществуването на течна вода. В Слънчевата система, например, Венера се намира на вътрешния ръб на обитаемата зона и има изключително гореща и плътна атмосфера, докато Марс е на външния ръб и е замръзнал свят.

Серен диоксид – газът, който разкрива необитаеми светове

Търсенето на вода обаче също има своите предизвикателства. Например, от големи разстояния Земята и Венера изглеждат много сходни, защото техните атмосферни спектри са подобни.

Но наскоро астрономи откриха друг ключов газов маркер, който може да помогне за разграничаването на необитаемите светове от потенциално обитаемите – серен диоксид (SO₂).

На топли и влажни планети като Земята, серният диоксид е в ниски концентрации, защото дъждът го отмива и го натрупва в почвата и океаните. Венера, въпреки че е суха и гореща, също има сравнително малко серен диоксид във високите слоеве на атмосферата си, защото ултравиолетовата радиация от Слънцето го разгражда и го превръща в сероводород.

Но около червени джуджета – най-разпространеният тип звезди в галактиката – ситуацията е различна. Те излъчват много по-малко ултравиолетова светлина, което означава, че на сухи, необитаеми планети, серният диоксид може да се натрупа в горните слоеве на атмосферата и да бъде лесно откриваем.

Нов инструмент в търсенето на живот

Червените джуджета са особено интересни за астрономите, защото много от тях – включително Проксима Кентавър и TRAPPIST-1 – са близки звезди, за които знаем, че имат планети. Това ги прави обещаващи кандидати за бъдещи търсения на живот.

Новата техника, базирана на серния диоксид, не може да каже със сигурност кои планети са обитаеми, но може да посочи кои не са. Ако астрономите открият големи количества SO₂ в атмосферата на скалиста планета около червено джудже, това вероятно означава, че тя е подобна на Венера – гореща, суха и негостоприемна. Но ако серният диоксид липсва, това може да е знак, че светът си струва по-нататъшни изследвания за наличие на вода и – може би – живот.

Откриването на извънземен живот е изключително сложно и ще изисква огромни усилия и търпение. Затова всеки метод, който ни помага да стесним кръга от възможности – дори и чрез неочаквани газови маркери като серния диоксид – е добре дошъл.

Научен анализ разкрива, че очакваната продължителност на живота в Европа е спряла да нараства, като основните причини са нездравословното хранене, затлъстяването и последиците от пандемията.

Дълголетие и човешката мечта

Мечтите за безсмъртие и вечна младост винаги са вълнували човечеството, присъствайки в религията, литературата, киното и дори в индустрията на анти-ейджинг продуктите. Библията описва хора, живели столетия, а съвременната култура предлага образи като Питър Пан и „Highlander“, които олицетворяват желанието за вечен живот.

През последните два века медицината и науката допринесоха за удължаването на живота, но нови изследвания сочат, че този прогрес е спрял – поне в Европа. Според учени от Университета на Източна Англия, Университета на Вашингтон и Института за здравни показатели и оценки (IHME), очакваната продължителност на живота не се увеличава след 2011 г.

Фактори, водещи до застой

Основните причини за този застой включват:

• Лошите хранителни навици
• Физическата неактивност
• Затлъстяването
• Последствията от Covid-19

Изследване, публикувано в The Lancet Public Health, разкрива, че между 1990 и 2011 г. продължителността на живота в Европа бележи значителен ръст благодарение на напредъка в лечението на сърдечно-съдови заболявания и рак. След 2011 г. обаче затлъстяването, високото кръвно налягане и високият холестерол се увеличават, което възпрепятства по-нататъшното дълголетие.

Генетичната уязвимост на съвременния човек

Допълнителен фактор е генетичната еволюция. Изследване на Института „Макс Планк“ и Университета в Единбург показва, че хилядолетия на мутации правят съвременния човек по-уязвим в сравнение с предците му. Парадоксално, удобствата на модерния живот и напредналата медицина водят до увеличаване на генетичните слабости, вместо да ни правят по-здрави.